Глупости от Доброто старо време II

В живота на всеки идва един мрачен ден, в който трябва да се пише мотивационно писмо. Тая участ ме застигна малко след 23-тия ми рожден ден, когато кандидатствах за Ph.D. програми в разни и разнообразни университети. Съветите на консултантите в MIT и прочетените от мен примери много бързо ме докараха до лудост: Трябва да се покажа много мотивиран, но не маниак, самоуверен, но не арогантен, интелигентен, но социално-адекватен. Трябва да балансирам между цялостния си интерес към науката математика и конкретното си желание да уча точно в еди-кой си университет. Лудост! Тази лудост доведе на бял свят следната пародия- писмото на измислен млад физик, на който сериозно му е омръзнало да се показва мотивиран:

Мотивационното писмо на един млад физик

Уважаеми господа,

навярно също като мен се чудите защо искам да стана Доктор по теоретична физика и по какви точно причини държа това да се случи в Принстънския Университет. За разлика от мен обаче, по всяка вероятност вие си представяте, че ме привличат световната репутация на вашата школа, възможността да общувам с няколко Нобелови лауреати, високото ниво на другите аспиранти във вашия факултет и разбира се - повече от сигурните излгеди за блестяща научна кариера в бъдеще. Бих желал да ви уверя, че в това няма нищо вярно.

Кратката ми обиколка из най-престижните учебни заведения в Съединените щати и Европа ме убеди, че в тях се събират повече посредствени работохолици, отколкото където и да е другаде. Сами разбирате колко потискащо еднообразна може да бъде такава среда за енергичен младеж като мен. Отделно, за досегашните си четири години университетско образование се запознах с десетина нобелисти и всеки от тях страдаше от някакво сериозно психическо разтройство. Вярно е, че лудите са донякъде интересни, но трябва да признаете, че ежедневното общуване с тях може да се окаже уморителна и дори тягостна рутина, така че за себе си нямам сериозна причина да търся подобно общуване. Да не говорим, че откакто влязох в училище преди 16 години, няма учител, който да не ми е обещал блестящо бъдеще, бъдеще което до ден днешен ни най-малко няма желание да се превърне в настояще. Така че очевидно переспективата за кариера не може да ме съблазни.

Твърде е възможно академичната ми справка и други документи да ви заблудят, че в научните ми интереси има някаква последователност. Фактът, че взех и четирите курса по квантова механика в последователни семестри мога да обясня с единствено с обстоятелството, че всички те бяха провеждани в любимата ми лекционна зала, която има така прелестен изглед към реката.Мога да прекарам години гледайки реката. Без да обвинявам предподавателя си по въпросната дисциплина в некомпетентност, мисля че той приемаше прекалено насериозно откъслечните ми коментари във връзка с изучавания материал и по неизвестни за мен механизми даже откриваше някаква закономерност в детайлите, които му посочвах. Пак ви казвам, Квантовата механика просто беше едно неизбежно допълнение към обаятелната гледка и ако в същата онази зала се провеждаше курс по кулинарно майсторство, не се съмнявайте, че щях да го запиша.

Не е изключено и някои от препоръчителите ми, особено ръководителят на станалият неясно защо известен като “голям успех” научен проект по плазмена физика да ме описват като работлив и находчив млад изследовател.При всичкото ми уважение към тези хора и конкретно към Професор Харис, трябва да призная, ни най-малко не отговарям на въпросните характеристики. В редките случаи в които изобщо се включвах в някаква трудова дейност, това беше по-скоро за да оставя под съмнение нечия явно правилна идея, отколкото за да допринеса с нещо към общото дело. Именно затова намирам, че катедрата по физика нямаше нито един добър аргумент да ме награди за най-добър студент миналата година, при все че го направи с ентусиазъм.

Държа още от скромната трибуна на мотивационното си писмо да ви уверя, че не желая по никакъв начин да се обръзвам с каквато и да е преподавателска дейност по време на четирите си години в Принстън. Преподаването е занимание, за което нямам нито талант, нито желание. Повече от ясно е, че един отказ от него би бил от полза на всички. В допълнение на това, искам да ви помоля ако ме приемете да ми опростите изискуемия минимум посещавани курсове през първата година. Не мога да ви гарантирам, че ще проявя интерес към достатъчен брой от материите, които преподавате.

Всъщност основната причина да кандидатствам във вашето училище е кафе-машината на третия етаж на ненужно помпозната ви сграда. Като хора пътували и чели, вероятно си давате сметка, че тя произвежда най-изумителното еспресо на целия Северно-американски континент и може да си съперничи само с няколко свои събратя в Южна Европа. Ежедневният ми допир с нея не само ще ми досатви неописуема радост, но ще е от полза за самата нея, тъй като смятам, че знам как да положа необходимите грижи за доброто й здраве. Сигурен съм, уважаеми господа, че ще ме подкрепите във виждането ми, че добре-функциониращата кафе-машина е може би единствената абсолютно задължителна съставка на един физически факултет. Нещо повече, мисля че гореизложените съображения безспорно доказват, че моето присъствие в Принстън няма да бъде безпредметно и вярвам, че ще ви накарат сериозно да разгледате моята кандидатура. Не е изключено покрай еспресото и да се позанимая с квантова теория, но това едва ли е толкова важно.

С уважение и най-добри пожелания,

xxxxxxxxxxxxxxxxxxx