Клишета любими

Kак една фраза се превръща в клише? Ако се заслушате внимателно, повечето или казват нещо вярно или всъщност звучат много добре.Поне звучат много добре преди да ги чуете седем хиляди пъти.
Има нещо странно в клишетата-

Диагноза: Чикаго

На опашката за проверка за сигурност на летище София обикновено не е шумно: пътниците или тихо говорят по двойки, или за заети да свалят колани и часовници, да вадят портфейли и да се чудят дали златните ланци ще разпищят металния детектор. Тази официална атмосфера обаче не спира някакъв доста висок женски глас зад мен от [...]

Моята музика на въпросния остров

Въпреки че никак не ми се иска да пиша на толкова масова тема, не мога да устоя на изкушението и премам ръкавицата така мило хвърлена от Петя. И така, ето ме и мен на пуститен остров и вместо да събирам дъските от круширалия кораб, да сглобявам колиба, да търся питейна вода и изобщо да робинзонкрузонствам, [...]

Нашият прогрес не е ваша работа

Една щастлива новина ме накара да се зарежа за малко обета си да не пиша за политика. С голяма радост научих, че президента Путин е “доволен от напредъка на България”. Сякаш този напредък има нещо общо с ръководената от него държава.

Когато токът спре, как чашите подрънкват

Сградата, в която живея леко напомня на хотел: малки апартаменти са свързани с дълъг коридор. Шум по коридора почти никога няма, човек няма и как да се запознае съседите си- това все пак е Америка, не можеш просто да тропаш по хорските врати и да викаш “здрасти”. В трите месеца преди Инцидента донякъде подозирах, [...]

Слънцето понякога изгрява от запад

Полетите през десет часови зони имат адски странни специални ефекти, особено през зимата. Вчера например бях като Малкия Принц: наблюдавах залеза цели два пъти. Между това видях как слънцето изгря от запад.

Умират само добрите

Юли миналата година сложихме нова входна врата на блока- от тези метално-стъклените, които хващат скреж и от вътрешната страна. Досега по стъклото не беше лепено нищо, но преди два-три дни се появи некролог: десет години откакто чичо Гошо от шестия етаж си отиде.

За чалгата и хората

Еволюцията на чалгата така плътно следва еволюцията на българския преход, че напоследък се чудя дали няма да се окаже, че попфолкът действително се е превърнал носител на националния дух. Колкото и тъжно да звучи, чалгата е това което се роди когато културата престана да бъде наблюдавана и дирижирана от държавата- с други думи това е [...]

Таксиджийски истории

Човек може всичко да научи за едно общество от таксиметровите му шофьори. Първи януари вечерта е и с известен зор успявам да хвана такси. Колата потегля бавно и внимателно. Минута по-късно един доста пиян човек се опитва съвсем на зиг-заг да пресече улицата и успява да изнерви шофьора. От тая случка шофьорът започва да теоретизира:

А дали е Нова Година?

Преди няколко дни се чудех какво ще стане с празника Нова Година, когато политическата коректност и неутралността окончателно победят в Америка.