Таксиджийски истории

Човек може всичко да научи за едно общество от таксиметровите му шофьори. Първи януари вечерта е и с известен зор успявам да хвана такси. Колата потегля бавно и внимателно. Минута по-късно един доста пиян човек се опитва съвсем на зиг-заг да пресече улицата и успява да изнерви шофьора. От тая случка шофьорът започва да теоретизира:

“Това е капитализмът! Евтин алкохол! За да може народът да е вечно под наркоза и да не се усети какво става!”- чичото наистина използва думата “наркоза”

“А какво става”- питам с премерен интерес.

“Експлоатират народа. Превърнали са хората в машини. Така е в България, работиш, нищо не ти плащат, нямаш какво да ядеш, ама алкохолът е евтин и така пиеш всеки ден и не мислиш, защото ако хората почнат да мислят ще пометат всичките иван костовци и ще върнат комунизма. Виж какво е в Китай! Ред! Чистота! Ама там има смъртно наказание ако крадеш. И хората са доволни. А тук пием за да не мислим, щото ако почнем да мислим…”

“Някои не мислят и без да пият” - отбелязвам и тайно се чудя колко правителства трябва да се сменят докато Народът спре да обвинява Костов за всичко.

“Ами, всички пият. Знаеш какво има в тая бутилка?” - смигва човекът.

“Надявам се лимонада”- в гласа ми има толкова студ, че дъжда навън обръща на сняг.

“Не”- в тоя момент се усещам, че в колата мирише не само на цигари.

“Спирай тук” -моля учтиво, а човекът ме гледа с недоумение.

“Що, още не сме стигнали до Гарибалди”- Явно не му минава през ум какъв е проблемът.

Все пак успявам да се измъкна от колата. Обаждам се на таксиметровата компания, те казват че няма какво да направят по въпроса- ако някой кара пил, казват, да си носи последиците.