Нашият прогрес не е ваша работа

Една щастлива новина ме накара да се зарежа за малко обета си да не пиша за политика. С голяма радост научих, че президента Путин е “доволен от напредъка на България”. Сякаш този напредък има нещо общо с ръководената от него държава.

Путиновата похвала не е нито невинна, нито трогателна. Тя е просто дребно парче от цялостната му политика на мила снизходителност към България. Политика, която разбира се не е новост. Забелязали ли сте паметниците на Перловската река, точно до стадиона където Голям Руски солдат покровителствено прегръща български войник и Голям Руска Жена покровителствено прегръща малка българска селянка. Тези паметници още стоят и явно не са ни научили на нищо.

За руската власт сега е моментът, чрез икономически и енергиен натиск да върнат Балканите в московската сфера на влияние. А тази сфера на влияние цензурата, политическите убийства и арестите на политически противници са само част от ежедневието.

Проблемът е, че за Путинова Русия, България действително е запланувана като троянското магаре (магаре, не кон) в Европейския Съюз. Магаре, което да внесе на гърба си руска енергийна зависимост и което донякъде да легитимира един недемократичен режим. Изглежда управляващите онази необятна страна нито за миг не са ни взели на сериозно. И защо да ни вземат, след като при откриването на концерта в НДК снощи (на който имаше само един български изпълнител) Гоцето беше готов да целуне задника на Високия Гост и щеше да се задави от славянска близост.

Очевидно за Путин евро-атлантическата ни ориентация е временна прищявка, от която скоро ще бъдем отказани чрез потупване по рамото и енергийна зависимост. Ако с леко потупване не мине, може с малко по-силно, което евентуално да прерастне в истински (другарски, отрезвителен) бой ако вземем да пренебрегваме “братството между двата народа, скрепено с кръв”.

Защо тоя култ към славянското никога не ни сближи с цивилизовани нации като Чехия, Полша, Словакия? С тях бихме имали равнопоставени и разумни отношения които в рамките на ЕС може наистина да се окажат от взаимна полза. Вместо това ние изразяваме на славянската си идентичност давайки почести на един диктатор.

Според г-н Първанов дилемата “или Европа, или Русия” е фалшива. На мен ми се струва съвсем истинска. От една страна имаме Европа, с хартата за правата за човека, със свободния пазар, с мултикултурализма и със свободата на словото, а от друга- Руската държава, която убива журналисти, трови хора в Лондон, вкарва критиците си в затвора и гони чужди културни организации от територията си. Не мисля, че нормален мозък може да питае любов към две толкова противоположни структури.

В последно време президента прокарва отново тезата за “неизбежната Русия”. И до ден днешен има хора, които копнеят по “необятния руски пазар”, на който изнасяхме доматите си. Това, че европейския пазар е още по-необятен не е контрааргумент: “Ама там ще се състезаваме с италианските домати” казват хората. Да де, приятелю, ще се наложи да произвеждаме качествено и от това ще печелим повече. То е точно толкова просто.

Унесен от любов, вчера Гоцето, между другото каза: “В годините на прехода една от най-тежките грешки беше затормозеният културен диалог. И знаем кой го предизвика. Една от най-важните отговорности е да възстановим неговия интензитет. Знам, че има скептици, които ще кажат какво от това? Но аз бих отговорил с въпрос – къде може една българска книга да излезе в 100-хиляден тираж? Това може да стане само в Русия”. И НИЕ ЗНАЕМ КОЙ ГО ПРЕДИЗВИКА? А като знаете какво ще му направите? Президентът на България просто се почувства толкова окрилен от присъствието на Путин, че току виж скоро подгонил врага с български паспорт.

Не виждам защо една наистина добра българска (или румънска, или гръцка) книга да не се продаде в Англия или Франция в милионен тираж. Просто трябва някой да я напише (и то добре), да я преведе и да успее да заинтригува издателите. Така опираме до същия проблем като този с доматите: може би на г-н Първанов му се струва нечестно да трябва да полагаме усилие за да си продаваме (културни или кулинарни) продукти след като Съветската шир е винаги готова да ги купи- евтино, но по много.

Нямам нищо против народа на Русия: взети един по един, руснаците са съвсем нормални и дружелюбни хора. В момента много хора в Русия си блъскат главата в стената и се чудят как страната им замени пътя към демокрацията с репресивна диктатура. Никой не отрича ролята на Русия в българската история, но мисля че педесетте години комунистически репресии би трябвало да са изплатили Руско-Турската Освободителна война с лихвите и сега да можем да почнем на чисто. Във времена, в които имаме един цял Европейски Съюз зад гърба си, трябва да имаме равнопоставени отношения с всеки.

Нездравият интерес на г-н Путин силно ме притеснява именно заради снизхождението, с което неговата администрация се отнася към нашата малка страна. Руските представители се държат сякаш просто няма шанс да им бъде отказано всичко което поискат.

Още повече ме притеснява сервилниченето на българската власт- тя не се държи нито като достойно правителство на европейска държава. Държи се точно както се държеше Тодор Живков с руските ръководители- в тях хляба, в тях ножа. А номерът е точно за ножа (демек газово-нефтените тръби). Ако някой в това правителство има грам мозък и капка морал просто няма да позволи да построим руска инфраструктура на наша територия. Понеже следващата стъпка е да се преместим от Европейския Съюз в Съюза на Независимите Държави и да се наслаждаваме на “суверенна демокрация” тип Лукашенко.