Моята музика на въпросния остров

Въпреки че никак не ми се иска да пиша на толкова масова тема, не мога да устоя на изкушението и премам ръкавицата така мило хвърлена от Петя. И така, ето ме и мен на пуститен остров и вместо да събирам дъските от круширалия кораб, да сглобявам колиба, да търся питейна вода и изобщо да робинзонкрузонствам, аз включвам своя iPod*

iPod-дът нещо малко се цупи, че допреди минута е бил в красивосинята, сияйно-омайна, но доста солена вода на южните морета и отказва да тръгне веднага. Докато го чакам да се накуми се оглеждам.

Никога не съм планувал да попадна на самотен остров. Да отида с някого на тропически остров и да прекарам две седмици под палмите- да разбира се. Да поживея на някой мъглив и загадъчен остров- със сигурност, но ей така да се окажа сам насред тропиците наистина не съм планувал.

Преди смятах, че като полудея като всеки нормален математик ще стана овчар някъде в Родопите, така че като се кача на високо да мога да виждам Бяло Море. Така че корабокрушението ме е изненадало, но не достатъчно за да ме хване без музика.

Докато мисля всички тези неща, гледам как два шарени папагала се гонят из палмите и почти не забелязвам че малкото лъскаво чудо на техниката вече работи. И в името на абсурда ми е пуснало:

1. The Smiths

Няма по-неподходяща музика за тропиците. Меланхоличния глас на Морисей минава през слушалките и разказва истории от един голям, стар и странен град. Говори за двама души, които се гледат на някой странен уличен ъгъл и се опитват нещо да си кажат под дъжда, макар че вече няма какво да бъде казано. За стар мъж, който не може да разтвори чадъра си, за млад мъж който мисли: I’m the son and the heir of nothing in particular и прекарва вечерите си така:
There’s a club if you’d like to go
you could meet somebody who really loves you
so you go, and you stand on your own
and you leave on your own
and you go home, and you cry
and you want to die

Следващата песен е за човек, който всъщност е половин човек, за някакво безумно младо същество, което е тръгнало да си търси късмета точно в тоя голям, стар и странен град, намерило е почти всичко, но не и късмет и смята, че може да си разкаже живота за пет секунди:

If you have five seconds to spare I will tell you the story of my life.

Която история явно звучи така: She said: “In the days when you were Hopelessly poor I just liked you more…” (видео)

The Smiths са необходими, понеже казват сравнително всичко което не бихте искали да чуете и ви подаряват една такава висококачествена концентрирана меланхолия, като 18-годишно уиски, от което пак може и да ви заболи глава, но поне ще ви остави добър вкус в устата.

2. Pink Floyd: The dark side of the moon

Има нужда да обяснявам? Всеки си има тъмна страна, дори луната. И все пак: There is no dark side of the moon, really.As a matter of fact, it’s all dark.

Музиката е неземно-лазерно-лъчиста и по необясними причини всъщност ми действа страшно положително. Може би защото като разбереш, че it’s all dark, the dark side of the moon престава да е толкова dark.

3. Metallica: … and Justice for all.

За този се чудя дълго време- във всяка от годините ми от гимназията харесвах по един албум на Металика. Избирам си този, защото десети клас сякаш беше най-хубав.

4.Buena vista social club

Моят остров все пак ще е тропически, нали? Възможно е да успея някак да си направя ром от екзотичните плодове които намеря и ще е някак жалко да нямам Buena Vista Social Club.

5. Queen: Greatest Hits

Безумната смес от стилове, гласът на бай Фреди и текстовете, в които има любов, отчаяние, купон, надежда, приятелство, победа и сила по малко помагат да събирам парченцата от поразбитото си сърце.

6.Dave Brubeck Quartet

Лек и мелодичен джаз, закъде сме без него.

7. Alizee. Mes Courants Électriques

Всеки има малки мръсни тайни. Моята е, че съм тайно влюбен в тази чаровна френска кифла, Ализе. По тази причина харесвам и веселите й глупави песнички.

J’en ai marre de ceux qui pleurent
Qui ne roule qu’a 2 a l’heure
Qui se lamentent et qui s’fixent
Sur l’idee d’une idee fixe
J’en ai marre de ceux qui ralent
Des extremistes a 2 balles
Qui voient la vie tout en noire
Qui m’expedient dans l’cafard
J’en ai marre de la grande soeur
Qui gemit tout et qui pleure
Marre de la pluie, des courgettes
Qui m’font vomir sous la couette
J’en ai marre de ces cyniques
Et dans les pres les colchiques
J’en ai marre d’en avoir marre
Aussi…
Ето така островът няма да е чак толкова пустинен.

За да спазя правилата на играта; ето ги:

цитирам този пост;
цитирам този, който ме е посочил.

учтиво приканвам трима души да кажат кои албуми биха взели със себе си на пустинен остров.
Един, Втори и Tрети
____

*Мисля че попадането ми на пуститен остров е сигурен знак, че идва Краят на света. Сигурен съм, че точно преди Апокалипсиса всичко е възможно, включително това да си купя iPod. Така че приемаме, че имам малък, зелен на цвят iPod със седем албума.