Клишета любими

Kак една фраза се превръща в клише? Ако се заслушате внимателно, повечето или казват нещо вярно или всъщност звучат много добре.Поне звучат много добре преди да ги чуете седем хиляди пъти.

Има нещо странно в клишетата- след като ги чуеш за първи път, те започват да те преследват ежедневно и от всякъде- както някои хора, с които се запознаваш и после постоянно срещаш случайно на улицата. По-долу е списък с моите любими клишета- тези харесвам и тези които са способни да ме докарат до лудост ако ги чуя пак. Добре сте ми дошли да добавите своите фаворити.

1.Когато печелиш, не знаеш какво губиш. Когато губиш, не знаеш какво печелиш.

С други думи, всеки път когато ми провърви трябва да се озъртам панически за да разбера какво точно съм загубил (телефона, портфейла, съвестта?). А когато получа някой солиден удар от живота трябва да се хиля като тиква, защото вероятно печеля нещо голямо, но в момента невидимо? Аз пък казвам “Когато печелиш, не знаеш какво печелиш. Когато губиш, не знаеш какво губиш.”

2.Животът не се мери с броя вдишвания, а с броя моменти, в които ти спира дъхът.

Впечатлих се когато чух тази фраза за първи път. След това тя плъзна по лексикони, facebook-профили и случайни разговори. Понастоящем само мисълта за “броя вдишвания” е способна да ме докара до анафилактичен шок. Всъщност какво иска да каже авторът? Че трябва да внимавам да не ми се случват повече от двайсет вълнуващи неща в час, за да не се задуша? Че нещата, от които не ти спира дъхът не си струват? Нали разбирате, от един таратор никога няма да ми спре дъхът, но все пак не бих искал да се откажа от него.

3. Което не ме убива, ме прави по-силен.

Това е Ницше за вас. Звучи безумно мъдро: справяш се с нещо трудно и си станал по-силен, по-самоуверен. Звучи чудесно като мото, но моят опит показва, че което не ме убива ме уморява и изнервя. Серизно, когато стане някой голям гаф, дали старият Ницше очаква да седна и да се радвам, че съм станал по-силен? Ако приемем метафората, представете си човек който е намушкан с нож, но оцелява. Дали е станал по-силен?

4.Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне.

Като цяло много добър съвет. Само че повечето от нещата в живота ми които не съм харесал, не съм си ги и пожелавал. Древният мъдрец някак не се е усетил, че може и да си пожелавам неща, които да са наистина добри за мен. После не разбирам дали се очаква от мен да престана да си пожелавам неща само защото могат да се сбъднат?

5. Най-хубавите неща в живота са безплатни.

Абсолютно съм съгласен. Но както можете да прочетете в блога на Тишо, излиза че тези най-хубавите неща са недостъпни или не могат да зарадват особено хора, които не могат да получат по-малко хубавите неща в живота, тези които се купуват. Ще цитирам и един добър приятел, който реторически пита: “Ако най-хубавите неща са безплатни, защо фераритата са толкова скъпи?”

6. Животът е това, което ни се случва докато си правим планове.

Демек трябва да живея без цел и посока? Аз пък казвам: “Плановете са това, което правим докато живеем”.