Скоростни забивки

Свети Валентин. Евтини плюшени играчки те гледат закачливо от витрините и те приканват да докажеш любовта си. Един изискан подарък- куче, мечка или коте (произведено от децата в Бангладеш) би свършил чудесна работа. Гарнирай го с голяма сърцевидна кутия шоколадови бонбони и една наистина червена роза и си готов! У девойката няма да остане грам съмнение, че именно ти си Принцът, нищо че нямаш бял кон.

Свети Валентин. Шест и петнайсет вечерта. Измил си си ушите и си облякъл най-новата си риза. Лъснал си до съвършенство и си обул най-неудобните обувки които притежаваш. Заедно със закупените подаръци потегляш към мястото на срещата. Поглеждаш за последен път в огледалото, поизглаждаш перчема и кимаш одобрително. Готов за романтика!

Обаче! Shit! Точно когато си се облякъл, въоръжил с най-трогателните подаръци на света и вече си излязъл на улицата, се сещаш, че всъщност нямаш приятелка.

Ами сега? Можеш да отидеш на кино с някой приятел? Глупости- ще ви помислят за гейове. Да идеш сам в някой бар? Абсурд- всички ще разберат, че нямаш момиче. Да се прибереш у дома и да четеш вицове в интернет също не става: това го правиш всеки ден от девет до пет. Безизходица! Какво правиш?

Спокойствие и само спокойствие! Изход има- запиши се на скоростни забивки! Скоростните забивки* са съвсем ново изобретение, създадено за твое удобство и комфорт. Схемата е проста: плащаш малка сума пари и отиваш на място където някой е организирал за теб още деветнайсет левента по двайсет петминутни срещи с различни девойки. В края всеки оценява срещнатите и ако се окаже, че с някоя от дамите сте се харесали взаимно- разменяте си телефонните номера.

Мисли си за нещо като бързата храна. Вместо да си губиш времето в досадни занимания като вечеря или флирт: можеш да изядеш три хамбургера едновременно, да бъдеш на среща с двайсет жени една след друга и да успееш да се прибереш вкъщи навреме за сериала. Американската мечта в действие: получаваш повече и по-бързо от всичко срещу педесетина долара и скромен компромис с качеството. Всичко (Certain terms and conditions apply) е организирано от професионалисти , които ще те спасят от безумието на аматьорските свалки и най-важното- ще ти спестят време, което можеш да прекараш пред телевизора.

Скоростните забивки може и да са подигравка с многовековните усилия на човечеството да развива изкуството на флирта, но това не бива да те притеснява. Подмини с презрение и мисълта, че за пет минути не можеш да научиш нищо за никого. Не бива да ти прави впечатление също и че ще заобиколиш цялото удоволствие от заговорянето на момиче без да си сигурен, че тя няма да ти се изсмее в лицето**. Той и хамбургерът от McDonald’s заобикаля елемента вкус, ама пак го ядеш. За една бройка да предположа, че такава сбирка страда от пълна липса на романтика, но се сетих, че професионалистите със сигурност са направили всичко Много Романтично™. Просто недей да се тревожиш, че само пълен малоумник може да повтори едни и същи пет минути от живота си*** двайсет пъти подред.

Най-важното е, че Празникът е спасен: все с някое от тези момичета ще се харесате. Ще я заведеш на вечеря, ще гледате някой филм в киното, а сетне ще изпиете по един коктейл. И ти ще си Истински Влюбен™ на свети Валентин. Тя пък ще е Истински Щастлива™ заради подаръците които си купил специално за нея и заради това, че прекарва Празника с човек, когото наистина е успяла да оцени и хареса.

Ако текстът ви е харесал, можете да гласувате тук

———————

*Отне ми много време да измисля превод на speed dating който да звучи толкова ужасяващо тъпо.

***Атавистичен мъжки страх. В действителност се случва много рядко и най-често ако си пиян, агресивен или пълен простак. А да- или ако носиш бели чорапи.

****Няма как да са различни, има само един начин да си кажеш името, откъде си, с какво се занимаваш и кой е любимият ти филм, както несъмнено изглежда всеки от твоите разговори.

21 Responses to “Скоростни забивки”

  1. speed dating - петминутни срещи? :D

    Това е една доста смешна идея. Винаги съм се смяла, като я видя/чуя. Но не мога да отрека, че на самите срещащи се надали им е весело - човек трябва да е истински нещастен и неудачен в обичайните варианти за срещи, за да прибегне до това средство. На мен ми отнема седмици да стигна някакво бегло ниво на опознаване, какво остава за 5 минути…

    Цък! сигнал. Местиш се.
    Добър ден, аз съм Т., много обичам котки, обичам природата, но само ако не ходя прекалено дълко пеша, харесвам деца, особено ако са мои, с чуждите не е толкова лесно, обичам да готвя, не обичам да чистя и подреждам, обичам да чета и пиша, рядко пия, понякога пуша, лягам рано, ставам рано.

    Това дали би стигнало на някой нормален човек да реши дали иска да ме изведе на вечеря и да провери какви шансове за връзка имаме?

    Надали.

  2. …и още - аз съм толкова много придирчива с кого излизам…
    Какво, ако не харесам следващия поред, който сяда пред мен? Не искам да го чувам какво има да ми казва и да си излива жалкия живот пред мен (очевидно не повече жалък от моя, щом и аз съм там) - едновременно с това съм твърде добре възпитана, за да го отрежа - не ми харесваш, не ми говори.
    Какво правим тогава?
    И изобщо как се осъществява контактът? От 20 ако харесам 2, как им го съобщавам и как се преборвам с депресията, ако точно тези двама ме намират за изрод (не обичала да чисти! пфу!) и не биха се решили в никакъв случай да излязат с мен?

  3. Все пак ако човек е сам, по.добре е да опита да се позабавлява, ако не друго :))

  4. :-D наистина Много Романтично ТМ!
    (разбира се, ТМ е суперскрипт, нищо че не се вижда)

  5. Не знам дали е повече смешно или повече тъжно…

    Определено, обаче, не могат да ме привлекат за идеята :) Дори за забавление…

  6. hahah :-) хубав превод на наименованието на феномена. И интересно. Не пожелавам на никой да му се случва така да среща любовта си :-) - скоростно.

  7. @apieceofme: Тъжно е! В днешното време, на високи технологии за общуване (мобилни тел., Интернет) има милиони самотни хора. Просто защото няма реално общуване.
    @Nick благодаря за превода на “скоростни забивки”! Това е американско изобретение, което ще се щукне и в БГ…
    Аз също съм писал за Св. Валентин
    bulpete.wordpress.com

  8. Наистина е донякъде тъжно, че хората прибягват до такива неща- понякога просто е трудно да намериш някого и се улавяш за какво ли не.

    И все пак: мога да разбера, ако човек няма достатъчно контакти, да влезе в сайт за запознанства. Но там поне говориш с някого, виждаш как изглежда и минава време преди да излезете на живо. Демек има шанс да поопознаеш врага :)

    От идеята за speed dating леко ми се повдига. Срещите бяха последното нещо което Индустрията не беше почнала да продава в големи опаковки за по-евтино :)

    @Бу: не обичаш да чистиш?! това със сигурност ще е предимство- всички жени обичат да чистят и това се струва скучно на мъжете :)

    @Nicole Mалко се съмнявам да им е чак толкова забавно. Ако си достатъчно затворен за да идеш на такова мероприятие, първите контакти с другия пол те притесняват толкова, че двайсет срещи сериозно те бъгват.

    @mislidumi: Ей там е работата- че някои неща стават по-хубаво бавно. Като флирта и доматения сос.

  9. :-) споделям напълно мненито ти, Никола! Май хората стават все по-нетърпеливи и небрежни към бавното случване. Ужасът от това да нямаш време, да изпуснеш… Когато бързаме, проспускаме хиляди шансове, не само с кетчупа :-)

  10. доматения сос де :-)

  11. @nicodile
    А, кой, какво? Къде ги тези жени, които обичат да чистят?
    И къде ги тези мъже, които обичат нечистещи жени?
    Ако намериш такъв, веднага се давам! Пък моя нека вземе някоя от тези, дето обичат да чистят! :D

  12. @Бу
    И аз това се чудя, Бу, къде ги тези жени които обичат да чистят :)

  13. О, това беше подъл удар под кръста! За момент повярвах, че всъщност има мъже, които подкрепят членовете на моята Асоциация на Анонимните Мръсници (тм)!

  14. Хаха! :) Ако така си кръстиш асоциацията, разбира се ще намериш милиони мъже поддържници (аз се записвам пръв)

  15. Кръстила съм я, как :D
    http://missby.wordpress.com/2008/01/22/dirty-women/

  16. За мен “бързи забивки” е ускорен стар-нов способ на запознанства.Ако се върнем назад, до 50 г. на миналия век, болщинството запознанства на младите хора са в резултат на интервенцията на баби, лели, майки, приятелки на семействата, съседки и т.н. От тук и турския сленг “кодош, ка” = сводник в добрия смисъл на думата.
    За еврейте това е още по голяма сила.

  17. Аз бих искала да споделя две неща.
    Първо типично пораженчески да кажа, че има и по-зле от описаната от теб ситуация. Предишният 14-ти цял ден седях на нокти дали милото въобще ще се сети. Милото се сети само да ми вдигне скандал що няма да го водя на купон в съботата, Дори не ме покани поне да се напием заедно за Трифон Зарезан, да му се не види! В крайна сметка си прекарах вечерта с отвратително нискоалкохолен коктейл и онлайн игра. После стигнах до идеята, че е било по-доброто решение, но нейсе…

    А другото е - остави спийд дейтинга, има си напълно безплатен пикапинг - http://paperwings.wordpress.com/2006/06/22/pick-up/

    Зна, че е груба самореклама, но сайтът наистина уби нещо детско в мен тогава…

  18. А защо да не срещнеш така любовта си? Какво значение има как я срещаш.
    И защо смятате, че общуването по Интернет или по мобилен тел. не е реално? А как иначе щях да се запозная с вас? И как щях да си говоря с приятелите ми, които са далеч? Мисля, че Интернет разширява границите на общуването, а не го променя.

  19. Уважаеми господин Крокодилчо,
    не мога да повярвам, че тооолкова тесногръдо подхождаш към една така прекрасно измислена възможност.
    хората търсят духовната връзка, ти за МакДоналдс говориш.
    но пък виждам, че си засегнал дълбоко-социалната тема за преждевременния Алцхаймер. похвално.
    по отношение на ** - чорапите задължително трбва да са хавлиени, до коленете и в комбинация със сандали.

  20. totenlicht, тези хавлиени чорапи до колене къде ги видя?

    Обожавам свръх смотани типове :-)

    Чорапите, които описваш са спортни такива от 80-те и не стигат до коленете. Освен ако не е някай екстремен късокракец

  21. има има.. като бях по.. хм.. млада.. по морето се разхождаха зализани, руси, червендалести германци с въпросните чорапи.
    да прав/а си, оригинално дължината им не е такава, но когато човек иска нещо, неизменно успява в усилията си.
    чорапи до коленете се получават след системно дърпане. а ако не те бива в ръцете - има специални жартиери за целта. та не е нужно да си чак толкова късокрак.
    а, току що се сетих и за онези мъжки скаутски “чорапки” от американските тойн филмчета, дето по дефолт са си с размер до колената. та чак и им подвиват горното крайче..

    колкото до другото.. аз също обичам много тази група. колкото и субективни да са категориите за това, тези мъже / младежи винаги са някак прекрасно очарователни в смущението и смотаността си.

Leave a Reply