Party! Communist Party
Един хубав ден из кампуса се появиха плакати- покана за голямо парти в Руския Дом. Купонът беше закачливо озаглавен Communist Party. Плакатите бяха издържани в стил пролетарска романтика. Освен сърпа, чука, зъбчатите колела и червеното знаме, на тях грееше и бащинският лик на другаря Сталин.
Името на купона би могло да мине за игра на думи, ако огранизаторите не бяха прекалили с комунистическата символика. По разкази на очевидци, украсата се е състояла от съветски знамена и портрети на Сталин, Ленин, снимки на съветската войска. За да бъде ясно какъв е проблемът: организацията на голямо официално парти изисква одобрение от администрацията. Бях свидетел как двама младежи бяха почти изгонени от голям американски университет, заради озаглавеното от тях Гето парти което вбеси черните студентни и доведе до неколкомесечно разследване срещу организаторите. С две думи: официалните партита казват нещо затова какво е позволено и какво не в кампуса.
Срещу ком-партито първи реагира Вацлав* от Прага. В писмо до Руския Дом и до университетската администрация, той настояваше, че в комунизма няма нищо смешно и забавно, което да послужи за основа на купон. Вацлав също отбелязваше, че танковете от снимките са същите които премазаха родния му град през 1968-ма и питаше какво ще стане ако Немската къща реши да организира Наци парти. Писмото изразяваше и възмущение, че е допуснато лика на човек избил десетки милиони да стои на всеки ъгъл в кампуса.
Писмото на Вацлав, по-късно подписано от десетки студенти, не предизвика почти никаква реакция у университетските власти. Хората, които разследват с месеци всеки случай на полова, расова или религиозна обида не застанаха срещу рекламата на един режим тероризирал половин Европа повече от четири десетилетия. Причината вероятно бе, че те ясно разграничават вътрешни от външни проблеми: Комунистическата партия никога не е била вътрешен проблем.
Тази дребна случката ме наведе на един по-глобален въпрос: откъде идва тази толерантност към бившата комунистическа империя? И дали западният свят не повярва прекалено бързо на победата в студената война. Победа, която поне според Путин не е окончателна.
Липсата на достатъчно разбиране за случилото се в Съветския Съюз и Източна Европа се дължи от части на факта, че за разлика от други войни, Студената приключи тихомълком. Нямаше паради, фанфари, тържествени церемонии. Просто едната страна в конфликта стана жертва на собствената си икономическа импотентност и се предаде. Студената война не остави обезобразени ветерани, които да просят по американските улици и да напомнят на местното население за ужасите на комунизма. Емигрантите от Източна Европа пък изобщо не обичат да говорят за съветските времена- вероятно защото в главите им трайно съществува страхът, че непремерените изказвания купуват еднопосочен билет до Аляска. Твърде малкият брой книги и филми на темата вероятно е следствие на факта, че спасилите се от комунизма творци често са предпочитали да живеят нормален живот вместо да рискуват близка среща с някой чадър.
Десетилетия наред американците са възприемали Съветския Съюз и компания като някаква неясна заплаха, голяма територия пълна с луди хора. Вероятно не е и станало ясно, че голяма част от населението на въпросната територия не е била във възторг от Народната власт. Краят на Съветския съюз очевидно е накарал много хора да повярват не само, че драконът е убит, но и едва ли не че никога не е съществувал.
Друг проблем е, че много хора на запад под комунизъм те разбират някаква триста-милионна хипи общност, безплатно здравеопазване и достойно заплащане на миньорския труд. В страна като Америка, в която се спори дали здравеопазването трябва да бъде направено достъпно за всеки, много хора са уморени от дясна политика и често намират комунизма секси. Вероятно малко прекалено вляво от разбиранията им за света, но все пак може би справедлив.
За родените от грешната страна на желязната завеса, комунизъм често означава лагери, затворени граници и опашки за олио. Рядко се сещаме за идеология, Маркс и достойнозаплатени миньори. Затова и диалог по темата трудно се получава. Интересно е как ще се развие разбирането за комунизма в Америка и Западна Европа в следващите десетилетия: дали ще бъде удобно приет като алтернативна гледна точка или ще бъде по-сериозно осъден.
—–
*Имената и незначителни детайли в историята са променени.
Ако текстът ви е харесал, можете да гласувате тук
Filed under: Crosscultural, Политика | Tagged: Америка, СССР, антикомунизъм, западна Европа, комунизъм, парти
Това усещане за комунизъм в бившите соц републики си го показал едностранно, ми се струва :)
Освен опашки и лагери, все пак комунизмът беше и добро, безплатно здравеопазване, достоен живот за пенсионерите, достатъчно работни места и детски градини, добро образование… Не казвам в никакъв случай, че нямаше минуси, но и плюсовете му бяха немалко.
Но и в двата случая не съм сигурна, че е редно да послужи като основа за парти, Вацлав е прав.
Мисля, че предишното мнение даде пълен отговор на въпроса за развитието на разбирането за комунизма. Той в Източна Европа и Западна Азия все още си е съвсем добре приет, какво остава за хора, които са срещали това явление само в треторазрядни екшъни. На филм дори смъртта е забавление. Да не забравяме и легендите за доброто и безплатно нещо си - един оксиморон отвсякъде погледнато… Скоро видях по телевизията малко дете да твърди колко било хубаво през комунизма и луканка си хапвали и всичко. Дете.
Да не забравяме също, че самият комунизъм търпи метаморфози а с това и разбирането за него. Когато Китай стане водеща икономическа сила всички ще бъдат убедени в по-добрият строй - именно комунизмът. Ходи обяснявай после, че едно време имаше един друг такъв вид, див азиатски комунизъм, който убиваше несъгласните с него. Хе, че те и негрите не са съгласни с полицията често, ще кажат хората, но след един хубав, образователен бой всичко си идва на мястото… И кой знае - може би за масата хора комунизмът наистина е нещото добро. Той не пуска бомби върху главите на трудещите се като нацистите например, а убива спокойно и ненатрапчиво, по схема. Танковете газили градове не са комунистически, те са просто танковете, които нормално се срещат във всяка война. В мирно време всичко е наред и съседът ви, достоен пенсионер, може да види как ви извеждат навън и никога повече не се връщате, без всякакво странично смущение за сетивата му. Няма шум, няма ярки светлини - нищо запомнящо се… Е, какво му е лошото на този комунизъм, че да плашим с него и редовите граждани на Капитализма?
Пък и като сме на вълна поезия - в интерес на истината в безумието на комунизма наистина има нещо романтично. По същият начин може да се спретне едно затворническо парти със затворнически рок и т.н. глупости. Това съвсем няма да означава, че някой би искал да попадне в истински затвор. От друга страна Корпоративен Тakeover Party, нещо не ми звучи особено забавно…
За България, бих казала, най-пагубното е люшкането между крайностите. “Свобода, братство, равенство” и нищо друго, само до преди 15 години, днес - “Свободни пазари, капитализъм” и пак нищо друго. Естествено е, че нито едно от горните две положения не може да се реализира в чист вид, но - не. Народът търси нещо, в което да повярва до фанатизъм… и после “олеле…” . Пример за това е една сфера на обществото, която и в най- суровата капиталистическа реалност, трябва да си остане социално ориентирана - здравната. От собствената си “камбанария”, мога да
коментирам само здравната система, която понесе за кратко време такива “олюлявания” между крайностите, които по скоро могат да се сравнят с опустошително земетресение. Хората започнаха да разбират здравето като продукт, който могат да си закупят от бакалията, като разбира се се спазарят с бакалина за най-добра цена. Ей това се вика фанатично “капитализиране”, само дето мъдрецът беше рекъл, че капитализъм без капитал се не прави… И какво? Влиза в бакалията на здравеопазването (носеща стоплящото душата съкращение МБАЛ, УМБАЛ или МБАЛСМ)
бедният българин и излиза, че тамошната стока не му е по джоба и кой е лошият - бакалинът, разбира се, тоя кожодер неден. Горното не е с цел “красота на речта”. Точно преди 3 дни ми се наложи за пореден път да споря с един нещастник, който на всичкото отгоре не се беше постарал да си внесе буквално символичните 7-8 лева на месец за осигуровка. Опитваше се да ме убеди, колко излишни са двете изследвания, които му бях назначила, и не можело ли да направи само едното, защото фактурата вече ставала “доста дебела”. Ей в такива мигове, Бога ми, наляга ме
тежко отчаяние. Защото знам, че решение има. Само трябва да се отърсим от болното си влечение към крайностите. А инак, всяка идеология съдържа нещо добро в себе си, опасна е не самата тя, а само безмисленият екстремизъм, с който тя по традиция се приема в България.
neuromantic, “хубав, образователен бой” е универсалното решение на всичко. :)
@Бу: Права си, разбира се, представил съм само едната гледна точка. Но ми се струва, че именно тази гледна точка не си намира път. В разочарование от цената на прехода (която със сигурност можеше да бъде по-малка), много хора си спомнят само сигурността, образованието и пенсиите. Само че според мен тези неща са дошли на прекалено висока цена. Да не говорим, че човек е получавал сигурност само ако си държи езика зад зъбите.
Струва ми се, че всички тези неща: образование, пенсии, здравеопазване, могат да се случват и без лагерите в Белене, затворените граници и агентите на ДС. Да вземем скандинавските страни за пример, където социалната демокрация работи чудесно десетилетия наред. Темата затова как комунизма се възприема в България си заслужава едно по-сериозно разследване.
@Neuromantic: Благодаря за коментара!
@Eyen: Твоята камбанария, приятелко скъпа е най-важната. Там нещата най-много се объркаха. Както отбелязваш, проблеми идват от навика ни “силно да любим и мразим” макар че за много от странните случки в здравеопазването и на други места мисля че можем да добавим и по-прозаични обяснения..
@Бу. Добро здравеопазване, образование и пенсиониране няма единствено при един тоталитарен модел. Не виждам необходима взаимовръзка. Да не говорим, че не бих определила здравеопазването и образованието от едно време като “добри”, а само “долу-горе”. А пенсионирането, по онова време, за него имам много, много резерви. Въобще не беше достоен живот.
@Nicodlie: Не знам точно защо комунизма като историческа практика и общество не извиква у американските студенти същите реакции както нацизма, например. Може би защото е свързан с идея, която още не е загубила привлекателност, и съответно свързаните с нея практики или и те запазват някакво очарование, или не се познават особено, или практиките се игнорират за сметка на идеята.
Сложни размисли, сложни. А защо Хелоуийн не извиква в американските студенти реакции на ужас от неведомите тъмни сили? Защото е fiction. Също като комунизма. История от друга планета. При това овехтяла - звярът е мъртъв.
@Nicodile: За нищо.
Кое е мъртво? Комунистическата идея или комунистическата практика? И двете не са никак мъртви. Погледни теологията на освобождението, съвременния марксизъм модерен в момента в много университетски кампуси в САЩ и още много други идеи, а за практики и сам можеш да се сетиш. А дори и да бяха мъртви, това не е условието да бъдат приемани и да не предизвикват ужас. Нацизмът също е мъртъв и въпреки това предизвиква реакции на отвращение.
А, и Хелоуин предизвиква реакции на отвращение у немалка група американци, вярващите християни протестанти.
На повечето места по света хора експлоатират и господстват над други хора по един или друг начин - кой както може. Голям брой хора в известен смисъл минават между капките и се чувстват ок - тези, които не отиват в Белене и се чувстват ОК с умерената заплата, която получават с нищожни усилия. За едни танковете са реалност, а аз други картата за море. Нацизмът е бил ОК за много хора, точно както и комунизмът, както и всички останали “изми” - всеки с късмета си, опита си, спомените си, съвестта си, осъзнаването или липсата на такова. Нормално е да има различни реакции, след като са предизвикани различни асоциации. За мен соц-а има известна романтика - живях в него до 18 годишнината си. Но и нацизмът сигурно има такава за някои хора. Твърде е лично.
@ Бу: Най-обичам да си дойдем на темата - прословутите образование, здравеопазване и пенсийки. Само че по какъв критерий оценяваш образованието от онова време като по-добро? Ако е било толкова добро, защо другарите са си пращали децата още тогава да учат по чужбина - нещо, което сега и нормалният човек може да направи, за щастие.
Колкото до безплатното здравеопазване - нали точно заради подобни практики (заедно с чистите източвания и присвоявания на другарите) държавната машина е фалирала на няколкото пъти, а отражението от тези фалити можеш лесно да видиш, като погледнеш размера на външния дълг и всички последици, които и до днес висят над нас в икономически план. Това ли е „безплатно“?
По същия начин можем да размишляваме за заплатите, пенсиите и всяко едно нещо от онези времена. И лесно ще ги разкрием. Нормално е едно нещо да изглежда много хубаво или най-доброто в едно изолирано общество. Но не мога да приема за нормално разни неистини да се натякват и толерират дори тогава, когато изолацията я няма.
Все пак важното е, че накрая си стигнала до точния извод. Вацлав е прав. Чехите са един от народите, които много уважавам. Главно заради 1968 година. А пък този Вацлав… Ами той просто е доказал, че е горд наследник на предците си.
@Razmisli: През годините си приказвах с всякакви 19 до 22 годишни американски социал-демократи, социалисти и откровени комунисти. Било ми е интересно да чуя мнението ми, давайки си сметка, че е възможно да не доразбирам нещо от идеите на Маркса и Енгелса поради начина по който те бяха приложени на практика.
Изводът който мога да направя е: марксизмът ходи по деца на заможни семейства, които са учили в скъпи частни училища. Досега не съм получил отговор на въпроса: “след като баща ти има компания, ти би ли я подарил на работниците когато я наследиш”. Мисля че на тази възраст съвсем човешкото състрадание към онеправданите се смесва с липсвата на реална преценка, че “по равно за всички” съвсем не значи по толкова колкото има въпросният баща. Същите тези хора завършват университета, често стигат до някоя умна идея и я реализират съгласно всички правила на гнилия капитализъм. Забравят за Маркс и Чомски.
@Lyd: Благодаря за коментара! Наистина всяка лична история е различна- предполагам, че много хора страдат за дългите отпуски и малкото натоварване на работното място. И все пак: дори и една система да е добра за част от населението ако тя отнема елементарни човешки права и убива хора- тя е лоша система. Всяка система, която не ти дава шанс да я напуснеш при желание е лоша система.
@Борис Димов: Склонен съм да мисля, че образованието по онова време всъщност наистина е било добро, макар и донякъде непрактично.
Иначе и аз си представям, че една демократична България за онези 50 години щеше да постигне много повече за гражданите си- и пенсиите щяха да са по-големи, здравеопазването щеше да е по-добре организирано, образованието щеше да е по-прагматично, хората щяха да са по-богати.
Бу, през комунизма България е изоставала с година и половина от свободния свят на всяка изминала година и накрая 89-та се бяхме върнали в каменната ера - без ток, вода и храна :-)
Режима на тока помните ли? Аз съм израстнал с песнички всяка вечер на светлината на газена лампа. Вода имаше половината ден. И това 30 години, след като хората вече са започнали да живеят в събърбън къщички с хладилници, климатици, телевизори, печки и т.н.
Не знам какви са тия митове за доброто здравеопазване - безплатно не значи добро. Там, където здравеопазването е безплатно, разболееш ли се - или се оправяш от самосебе си или мреш. Може да ходиш по доктори, но те нито могат, нито искат, нито разбират как да те лекуват :)
Да припомним как се влизаше във ВУЗ? Рабфаг, по привилегии, по линия на ТКЗС, КНСБ, БКП, КПСС whateva - тия хора после те лекуват И ДО ДНЕС? КАК?
@ nicodile: С толкова много не просто ненужни и несъществуващи, ами направо идиотски, идеологически дисциплини във всяка една специалност от философията до макроикономиката и от медицината до дъврообработването. Но въпросът не приключва с наличието им на тия уродливи предмети - тях ги преподават противни номенклатурчици с партиен билет. Веднага ми идват на ум Политикономия на социализма, История на БКП, История на КПСС и други, за които аз не се сещам.
И точно по повод на тия идологически дисциплини ми е разказвана една история, която важи за много хора със сигурност. Малко след промените, в началото на 90-те, българският висшист X емигрира в Холандия. Там трябва да направи нещо като заверка на магистърската си диплома от българския университет, за да му бъде призната и да може да си търси работа с нея. Да, ама не. Виждат хората в местното МОН знания по какво е придобил гордият български гражданин X, махат плявата в лицето на Политикономията на социализма и т.н. и му признават дипломата за… бакалавърска.
от друга страна, Борис Димов, хората, прихванали поне малко от комунистическите времена (поучили, поживели там), освен идиотските дисциплини са били обучавани и на доста други, адекватни и полезни неща. да не споменаваме факта, че тези (някои вече доста възрастни) хора, са най-малкото грамотни. което изобщо не мога да твърдя за днешния студент.
да не говорим, че традицията с безполезното изучаване на различни предмети никак не се е променила в така нареченото ни “съвременно” образование.
аз мога да кажа, че учейки политология минах през културология, философия, теология и още доста такива. ще кажеш, че това е важно. и би било хубаво политическия ни “елит” да поразшири общата си култура. и ще кажа, че си прав, но това няма да обясни защо след като специализирах масови комуникации (по конкретно така модерния PR) започнах да уча физика, механика, оптика, кино, преса и музика, маркетинг и статистика. май само математиката ми я спестиха.
и как модерното ми образование (впрочем университетът ми е признат в доста други страни, т.е. дипломата ми е валидна там) ме направи професионалист?
а пък в техническия университет съвсем ме очароваха с нещата, които учат..
и само ще добавя, че познавам сериозно количество професионалисти, възпитаници на “старата школа” в България.
драги ми Крокодилчо, как искаш отговор по такава сериозна тема, от дете, за което реалния живот е 1 към 1 със сапунените сериали? и “по равно за всички” е не само по-малко, отколкото има въпросния баща, а и въобще не включва споделяне на каквато и да било част от притежаваното с ближния.
Маркс, Енгелс, Чомски?? изобщо, що за фантастики им говориш ти на тези дечица?
Никодил, съгласна съм с наблюденията ти. Нацистката идея е отречена заедно с нацистката практика, но понеже комунистическата идея е отделена от практиките си, успява да генерира ентусиазъм “по принцип”, особено у млади хора, нуждаещи се от принципно приложение на идеализма си. И понеже имам вземане-даване с йезуитите (които в това полъкълбо съвсем не са десните фалангисти, познати ни от “Осъдени души”), познавам и тяхното отношение към Латинска Америка, както и студентското такова. За студентите най-познатият вид марксизъм е приложеният към латиноамериканизма. За тях той е начин да се борят срещу някаква несправедливост. Много от тях наистина го правят, посвещавайки доста усилия и време от живота си. И понеже традиционно латиноамериканските военни диктатури са десни, а тяхната съпротива лява, става логично да приложат към това марксизма си. Оттам до обожанието на образа на Че има една крачка, а до игра с образа на Сталин оше една.
Подозирам, че Руският Дом при вас е използвалаигрите на думи и образи с рекламна цел, за привличане на интерес към партито си. Въпреки това е показателно, че администрацията не е взела присърце оплакванията, както в случая за гето партито.
Борис :)
Бу, сетих се за една аналогия. Ако един човек се издържа само на кредит, ще му повярваме ли, че живее добре?
@ totenlicht: никъде не съм написал, че смятам сегашното образование за по-добро или по-целенасочено. Същият гнилоч, че даже и проблемите са същите. В УНСС си ги пазят същите мумии-комунисти от едно време. Само че вече не преподават политикономия, а икономикс. Другите проблеми си ги споменал. За базата да не говорим.
Абе, реално със съгласен с всичко, което си написал, и нямаше нужда да ме убеждаваш в неща, за които те подкрепям. Просто казах, че не смятам образованието от онова време за по-добро от сегашното.
Колкото до неграмотността на младите - тя е световна тенденция. Това, разбира се, не значи, че не трябва да се възмущаваме и да търсим решение и подобрение.
@totenlicht: Аз не им говоря. Те говорят. Някаква част от американците мислят, че като идвам от източна Европа трябва да съм минимум социалист по убеждения.
@Razmisli: Не се бях сещал за латино-американските диктатури. В немалка част те са били подкрепяни от американските правителства, което няма как да не е ядосвало студентите. В блога на Lyd Longanlon отбелязва и войната Виетнам като причина образованите млади американци да завият наляво.С две думи в миналото американската власт е правила някои доста смущаващи стъпки.
А в Руския дом подозирам че повече се касае наистина за лесна реклама на партито, но го има и момента в който много руснаци, дори родени и отраснали в Америка изпитват някаква необяснима, фатална носталгия по Съветския Съюз.
Щом някой е решил да завива наляво, значи не е достатъчно образован. :) Иначе щеше да знае, че скандинавските страни са по-напред в еволюцията и не бива да бъдат правени опити да им се подражава. И какво обсъждаме хора, които нямат представа за какво става дума, като американците например, когато в Русия все още има култ към Великият Вожд.
Знаете ли, никога не съм харесвала някои принципни неща в бг образованието. Принципите в него са запазени и до днес, за съжаление. За още по-голямо съжаление, качеството днес е още по-лошо, но това е дълга история. Аз не съм излизала от образованието, откак съм влезнала в него на 6. Сега ще стана на 37. Работя и с ученици и с учители. Така че мога да сложа ръка на сърцето и да кажа, че образованието тогава беше по-добро, много по-добро, но това не значи, че ако беше базирано на други принципи, нямаше да е много по-добро, отколкото беше.
Образованието, като система, не е мръднало на инч от предишното си състояние - просто парите за заплати на учителите са по-малко от преди и съответно децата са неграмотни. Нивото му си стои на ниво килийно училище от много години - респект към думата на Учителя и никакво собствено мнение. Послушание и подчинение на Единствения. Изключение прави само американският колеж - там възпитават победители а не роби на системата.
Пиша без да съм изчела всичките коментари, за което се извинявам…
Според мен студентите черпят вдъхновение от професорите си, които много често романтизират социализма, комунизма и съветската култура. А всички останали знаят толкова малко история на СССР и райна, че наистина не могат да разберат проблема.
Докато бях в колежа, една ходина живях в Руска Къща, където най-голямото социално събитие на годината беше Руският Бал. И на мен ми беше много странно как толкова спокойно се организира такова събитие, когато по времето на големите руски балове, императори и царедворци са тънели в разкош, а руските селяни са умирали от глад.
Това е малко като да организираш Plantation Party в Южните Щати…
@Petya И аз живях в Руска къща в колежа (друг колеж беше, други времена)- мисля че си струва да драсна един отделен пост за живота там. Обитателите в по-голямата си част бяха деца на руски емигранти- хора които живеят добре в Америка, но носталгията по комунизма и Съветския Съюз беше навсякъде.
Иначе един младеж си беше окачил Confederate flag и стана голяма драма..
А сестра ми учи в International University - Bremen, където се беше развил огромен скандал покрай един футболен мач. Понеже университета е международен и има хора от цял свят и си правят първенства. И играят България-Германия, при което българите започват да виката “БЪЛ-ГА-РИ, Ю-НА-ЦИ!!!”… и немците започват да си мислят, че им викат, че са нацисти…иииииии….ходи после обяснявай, че нямаш сестра. ;)
Sorry, че нямам време да чета всичко и не знам дали не повтарям някого, но привлекателно в комунизма е че не си отговорен за нищо - тесен избор (за повечето) къде ще учиш, не зависи от теб къде ще работиш и пр.
Друга съществена причина са медиите. Няма лоши новини, а ако ги има ти обясняват, че не са толкова лоши и че виновните са наказани и повече така няма да правят. Политиците са от народа и мислят само за народа (и най-вече вместо него, щото е най-опасно народа да вземе, че да се замисли). Капитализма гние ли, гние, а светлото бъдеще е все по-близо, щото петилетката пак е взета за 4 и т.н. А днес пускаш телевизора, отваряш вестника - кръв, убийства, катастрофи, епидемии, пандемии, глобално затопляне, корумпирани и некадърни политици. А беше толкова по-добре, когато нямаше много коли и съответно катастрофи; Марица-Изток и Кремиковци с техните красиви пушещи комини бяха символ на “нацията-техническа” и медиите не те притесняваха с проблеми пък ако ще и ядрени катастрофи да са - така и така сме прецакани, що да се косиме. Нямаше и болни хора, които искат да се лекуват в чужбина и събират пари и т.н.
Въпреки, че финансово безспорно сме по-зле не мисля, че т`ва основната причина за носталгията още повече, че много хора и сега могат да си купуват същите неща като тогава, просто избора вече е огромен и виждаш тези, които могат да си купят повече, а не се крият като преди. Това допълнително засилва усещането за обедняване.
Все пак смятам, че факта, че каквото и да става не твоя работа (и стига да си траеш никой не те закача пък си бъди дисидент колкото искаш), си е водещото предимство в психологически план. И днес у нас националния спорт е бягане от отговорност, дори аз съм редовен участник … А както знаем от някои много умни хора бягството от отговорност е бягство от свободата в обятията на някой и друг тоталитарен режим, който да се грижи за всичко и да ни каже веднъж за винаги какво е правилно и да се спре когнитивния дисонанс пораждан от споровете за бъдещето и политиката.
Най-добрият купон в Станфорд, на който някога съм бил беше в едно общежитие край езерото Лагунита, което пък точно тогаз имаше вода. Бразилско плюс Аржентинско плюс други такива работи. Музиката, терасата, сангрията, абе какво да кажем. Това е малко off-topic ама носталгия.