Пътища: Солт Лейк Сити, Юта- I

Цяла година преди разходката до Форт Колинс (разказ тук), попадам в Солт Лейк Сити, със сигурност един от най-странните градове на тази планета.

Оглеждам пейзажа още от самолета: градът е огромен. Разполага на едно плато и е обкръжен от невероятно количество природа: стряскащо високи планини и нещо огромно, зеленикаво и безформено- въпросното солено езеро. По население, Солт Лейк сити е два пъти по-малък от София, по теротория- два пъти по-голям. Хората живеят в големи дървени еднофамилни къщи, свързани с широки и много спокойни улици.

На летището ме посреща старият ми приятел Т, който по онова време живее в града и който ще ме подслони за следващите три дни. В блестящ стил, той се е погрижил да запълни свободното от лекции време с най-забележителни местни забавления- разходка из планината, ходене на клуб с негови приятели, посещение на Мормонския храм. Това разбирам, когато се качвам в колата му и потегляме по магистралата. Разбирам още, че соленото езеро е напълно безполезно и лятно време целият град добива лека, но настойчива миризма.

Когато слизаме от колата усещам, че всъщност е зима. В Калифорния човек лесно може да пропусне тая подробност, но тук сме на 1500 метра височина. На следващия ден ще вали сняг. Краят на ноември е.

Стоя на Т-вия праг и се оглеждам: улицата е дълга, заградена с къщи от двете страни. Повечето изглеждат тъмни, въпреки че вътре сигурно има хора. Просто холовете им не гледат към улицата. Седем часа е, но вече не минават автомобили. Единствената светлина идва от уличните лампи, единственият звук- от камбанките окачени на повечето входни врати в района. Студеният въздух разнася звука из целия град, така добавя още малко призрачност към картинката. За момент си представям как всички тези къщи са празни, защото жителите са получили някакъв извънземен повик и са отлетели от града с флотилия сребристи кораби, оставяйки след себе си само леко налудничав камбанен звън и усещане за извънземност. Явно се чалвам от разредения въздух.

По-късно с Т отново потегляме към една от малкото кръчми в града. Светофарите се редят един след друг, а между тях стоят напълно безучастно бетонни сгради. Това място може да навява ужасна самота, но не го прави по обичайния начин. Чувството действително е, че съм на друга, почти еднаква с нашата планета. Единственото, което със сигурност идва от синьо-зелената топка, на която съм роден, е отдавнашния приятел, който шофира, историите които си разказваме и гласът откъм касетофона, който между другото пее за преминаването на някакъв голям кораб. Естрада!

На входа на заведението Т показва карта и влизаме. В Юта правилата са много строги: човек не може да влезе в бар без членска карта. По една за всяко заведение. Докато чакаме сервитьора научавам повече: мормонската религия забранява всякакви стимуланти- алкохол, кафе, чай- всичко. До преди двайсетина години в Солт Лейк не е имало кафенета. Днес около половината жители не са мормони и тук-таме се зеленее по някой Starbucks. Извън града обаче все още няма нито кафе, нито алкохол. Тая мисъл ме кара да изтръпна- свят без кафе на практика покрива представата ми за Ада.

По закон в Юта бирата трябва да бъде под 3.2 % алкохол, което кара някои от големите производители правят специална, разводнена версия. Нормалната бира е около 5%. Магазините за алкохол са строго регулирани, цените са високи. Този проблем много хора решават с бърз скок до Евънстън- малко градче в съседния щат Уайоминг, чиято икономика цъфти като магнолия- красиво и дълго.

Барът е приятен, светъл и поразяващо чист. Така изглеждат всички заведения, в който попадаме. Всъщност целият град е фанатично чист, почти стерилен. Хората са общителни и симпатични, макар и различни от тези които живетя по бреговете на този континент. Тук всички са високи, руси и местни.Още с раждането си се качват на ски и сноуборд- общо взето всички имат добре тренирани, спортни тела и червени бузи. Или поне така ми се струва. Бързо се заговаряме с някакви съвсем непознати индивиди. Разговорите се въртят около ските, сноуборда, пистите. Въпреки, че всички тези хора вероятно ходят на работа или училище, изглежда най-важното за тях е планината и удовоствията, които им предлага.

Следва продължение, в което с Т ще срещнем планината и мормоните