За граматиката и феминизма
В блога на Бу се появи интересна тема за употребата на ти вместо уважителното вие. В дискусията някой ме изненада с идеята, че употребата на ти в телевизионни реклами е скандално не за друго, а защото за хора от неопределен пол се говори в мъжки род, което обижда жените. Въпросът ми е: дали равенството на половете наистина изисква да се възмущаваме от граматиката? Mоят отговор е не, но разбира се, ще се радвам да чуя други мнения.
Причината мъжкия род да се използва за хора от неопределен пол сигурно наистина е мъжката доминация в последните няколко века. Това обаче не означава, че използването му днес носи същото значение. Обществото се променя и с него се променят и смисъла на думите и граматиката.
Всеки който говори български усеща чудесно кога мъжкият род се използва като действително мъжки род и кога като неопределен. Така че не разбирам защо една жена би се почувствала пренебрегната от (примерно) реклама “Ако се чувстваш изолиран от хората, купи си мобилен телефон Nokia”. В случая е повече от ясно в каква роля използваме мъжкия род и също така е ясно, че Nokia искат да продадават телефоните си не само на мъже.
Много професии, дейности или характеристики са в мъжки род, вероятно отново по патриархални причини: професор, архитект, адвокат, депутат, убиец, изверг, манипулатор. Нито веднъж обаче не ми е минало през ум, че професорът, архитектът, адвокатът, депутатът, извергът, убиецът или манипулаторът не могат да бъдат жени или биха се справили по-зле със съответната задача ако бяха.
Идеята, че българската граматика е обидна за жените е нездрава заемка от американския опит да се сменя употребата на he за неопределен пол с комбинация от he и she. Както всеки митничар би потвърдил, не всичко може да се пренесе през океана: двата езика са различни- на английски изобщо не съществува род. Трябва ли да минем през всички обобщителни понятия и да премислим дали родът им не обижда някого? А ако приемем, че граматическият род не трябва да следва биологическия, а социалния пол (джендър)? Тогава за малко момче не бива да говорим в мъжки род за да отчетем възможността някой ден то да се идентифицира като жена?
Въпреки симпатията ми към каузата за равенство, мисля, че насилствената промяна на езика е момента, в който разумните аргументи отстъпват място на опитите за контрол на мисълта. Далеч съм от сравнението с новговора от ‘1984′, но все пак в цялата тая история има нещо зловещо. Далеч по-добре е да обясниш на някого защо е крив*, отколкото да опиташ да му* отнемеш думите, с които да мисли криви неща, нали? Здравият разум и рационалните аргументи печелят повече сърца.
Дори и да приемем, че българската граматика е обидна за жените (което аз любезно отказвам направя) е редно да попитам: решени ли са вече всички значително по-важни проблеми? Получават ли жените същите заплати като мъжете? Имат ли същите професионални възможности? Могат ли реално да родят дете когато си искат без риск за кариерата си? Създадена ли е достатъчно нетърпимост към домашното насилие и изобщо насилието срещу жени? Това са нещата които би трябвало да обиждат и стряскат жените, не граматиката.
———
*Ето пак.. мъжки род- само мъжете могат да са криви!
Filed under: Живот | Tagged: български език, граматика, политическа коректност, феминизъм
Е, не, не бих казала, че е съзнателно дефеминизиране в рекламите.
Но е факт, че рекламите в голямата си част са или чужди (преводни) или правени по чужд тертип.
Където идват не дотам умели преводачи, за които ‘you’ на английски винаги значи ‘ти’, а не правят разлика между ‘ти’ и ‘вие’, както би трябвало; или са не дотам удачни маркетингови кампании, които прокарват ‘ти’ като метод потребителят веднага да се почувства по-близък с предлагания продукт (все пак се обръщат към него интимно и свойски) и на секундата да го купи (да се запише за Биг Брадър, да прати СМС или каквото там).
Тъй то.
На мен лично ми е по-комфортно, когато говоря на хората на “ти”, макар че отначало, при първите разговори съм на “вие”, дори с повечето ученици. Същото е и с продавачките. С някои минаваме на “ти” по някое време, ако съм редовен клиент. С някои не, което не значи, че сме по-чужди или по-малко се харесваме - просто различните хора предразполагат към различен тип комуникация.
В блога си и в реклами често пиша на “ти”. В повечето онлайн хора съм на “ти” от самото начало.
Понякога ми е смешно, когато по-млади от мен продавачки ми говорят на “ти”, но не се впрягам чак толкова.
А за той и тя … хахахаха! Политическата коректност ме съсипва от смях понякога. Не мислите ли, че е смехотворно навсякъде хората да казват “he or she”? Всички знаят за какво става въпрос. Като си нямат друга работа, някои се засягат :)
Феминистичните манипулации на езика ги има и в немския. Особено в академичните среди, където е смъртен грях да се изразиш граматично, а не феминистично. Един абсурден пример е използването на множествено число, например в следния случай: ” Всички студенти са глупави”. Това изречение е некоректно, не заради явната обида. Правилно е (забележете колко басурдно е това на немски): Всички студент(к)и са глупави. За да се избегне грозотията на този израз се бръква в торбата с причастията: “Всички студентстващи са глупави.” А пък всички иносим езиковия усет и знаем, че говоренето с много причастия звучи най-малкото претенциозно и тромаво.
Развитието на граматиката на езика е процес на дългогодишни естествени процеси. Когато сравним естествените езици с изкуствени такива (например есперанто) ще видим, че първите изобилстват от бурени, противоречия и изключения, но пък притежават една действаща граматика, която гарантира тяхното развитие. Изкуствените езици са моделирани и правилни, но пък не носят “дивото” в себе си. Разбира се, феминизмът като социално движение, оказва своя натиск върху езика. Промените са неизбежни, но не и насилствено предизвиканите. Форми като студент(к)и трябва да се докажат жизнени в консервативната среда на други такива… ( малко отклонение :-))
Хубавото е, че извън хуманитрните факултети с относително силно феминистко ядро, тези абсурди са абсолютно неприемливи в обществото. Дори се набллюдава тенденция вече за заврщане към разумно изразяване (по в Германия е така). Феминизмите и ефемизмите в езика излизат от мода.
сега в защита на българския:
Ние казваме: “Човек никога не знае”, а не както в англо-саксонската традиция с “man”. :-)
Освен това като жена искам да кажа, че езикът в традиционната му форма никога не съм приемала като обиден или унижителен за мен. В същото време обаче се чуствам глупаво и унизително, когато някой, обръщчйки се към мен, си мери думите и внимава какво ще каже, все дно че говори с болен, който има нужда от специално внимание.
:-)
Поздравления, Nicodile, за отварянето на тази тема!
Според мен сегашната дефеминизация на езика не е обидна. Да наречеш една жена “археолог”, а не “археоложка” е по-скоро израз на равно отношение, отколкото на обида. Дори напротив, ако използваш “археоложка” звучи така сякаш професията е различна, понеже я практикува жена, а това вече навява на пренебрежение.
Мъжкият род е станал универален, нещо като унисекс, а не отнасящ се само и единствено за мъжете.
Това е малко като еволюцията на обръщението “госпожице/госпожо”. Официалното обръщение към жена е “госпожо”, дори тя да е демонстративно нежеженена. И това не е обида, а просто отказ да се придава чак такава важност на семейното положение на жената. По същия начин обръщението в мъжки род е отказ да се придава чак такова значение на пола.
На мен също ми се струва, че ползването на мъжки род вече по-скоро изравнява, отколкото обратното. Тоест е по-приемливо.
Ето, дори lyd нарича себе си клиент (не клиентка), а продавачката някак завинаги е сложена в женски род. Вярно, че повечето продавачи са жени, но ако аз поискам да съм учтива по-скоро ще ползвам мъжкия род, за да не излезе, че основно жените стават (смотани) продавачки.
пс: Никола, (не мога да се въздържа) удоволствие е да те чета, при това все по-голямо.
“Получават ли жените същите заплати като мъжете? Имат ли същите професионални възможности? Могат ли реално да родят дете когато си искат без риск за кариерата си? Създадена ли е достатъчно нетърпимост към домашното насилие и изобщо насилието срещу жени?”
Ето един разумен начитн на мислене. Мъжкият род се прлзвал за неопределен, голям праз. В БГ има наистина реални проблеми за равенството между двата пола и е хубаво да обърнем внимание на тях. Не, че го правим, но това е друг въпрос.
А би трябвало да започнем.
Не мисля ‘че има неравенство между половете…всички се раждаме равни и в развитието си се оформяме,като съответната личност…Дали жените или мъжете са по силни е без значение….Аз мисля,че както навсякаде в природата така и тук има БАЛАНС….
Всъщност няма връзка с дискриминацията по пол. Въпрос на семантика. Мъжкият род е немаркиран с признаците феминалност и неутралност, затова се използва за заместване на имена от женски и среден род.
Това вероятно е тотално офтопик, затова ако Никола прецени да го изтрие…
Аз мисля, че неравенство между половете е имало и все още има остатъци от него. Най-вече в отношението по принцип. Някога да сте чували някакви упреци към мъжете шофьори по принцип? А към жените? Някога да сте чували, че мъж не става за някаква професия или пост (инжинер, програмист, режисьор, директор)? А реплики “жената програмист е като морското свинче - както то не е нито морско, нито прасе, така и тя нито е жена, нито е програмист”, “аз на филми режисирани от жени не ходя”, “жените стават шефове като минат през повече легла”? Когато жена спи с половната квартал е к—а, когато мъж спи с половината си квартал е готин пич.
От друга страна няма чак такова неравенство между половете на рационална основа. Не е като жените да са ограничавани с някакви законови норми. Или да е невъзможно за една жена да успее. Понякога дори с усилия еднакви на тези, които би положил един мъж. Най-сигурният начин да се създаде равенство между половете не е да викаме “вижте колко сме неравни”, а да се тръгне от идеята “равни сме и ето този конкретен случай на неравенство е порочен”, дори тези случаи да са повече.
А домашното насилие е престъпление, не виждам каква по-голяма нетърпимост трябва да се създава. И всъщност не виждам защо то трябва да се разграничава. Насилието си е насилие, независимо дали е от съпруг, роднина или напълно непознат. Просто не бива да се приема, че ако мъж бие жена си това е чисто семеен проблем.
Не подценявай силата на езика да влияе и формира стереотипи. Особено в българското общество.
Освен това не можем да отделяме различни тенденции в обществото, които са по-важни и да се борим с тях първо. Просто това няма ефект; трябва с всичко едновременно, защото нещата са свързани. Спомни си това, за което се говореше в предишния ти пост, че когато във вестника се говори за престъпник, той се идентифицира с инициали, но когато се случи да е циганин, това се отбелязва допълнително.
Ако искаш, прочети това:
http://plato.stanford.edu/entries/feminism-language/
Между другото, в момента в САЩ медицина учат повече жени, отколкото мъже. И все пак има един американски виц (който в момента не мога да изровя от архивите ми), една историйка за някакво семейство и катастрофа и доктор, който като разбира, че катастрофиралите са от семейството му се отказва да ги оперира по докторско-етични причини. За съжаление не си спомням каква беше играта на думи, но историйката няма никакъв смисъл, докато в един момент не загрееш, че смисъл има ако докторът е жена. Което дори и на английски (където няма граматична разлика за пол) явно е далеч от първоначалната реакция. при случаите, на които съм била свидетел никой не загрява
PS. Историйката беше нещо такова: катастрофиралите са трима и майката оплаква: Господи, единственият ми син е в безсъзнание, мъжът ми почина на място. Докторът ги вижда и казва: не мога да оперирам майка си. Завършва с въпрос: каква е роднинската връзка между доктора и катастрофиралите? Обикновено никой не се сеща. Налучкват неща като “осиновен” и подобни, но не и че докторът е дъщеря им.
За който разбира испански мога да изпратя една шега игра на думи за това дали испанският език е мачистки :)
@Всички: благодаря за коментарите! Marsian- радвам се и мерси :)
@razmisli: Без да разбирам много от лингвистика, съм сигурен че езикът оформя и мисленето и стереотипите. Но езикът е и живо същество и е редно да бъде оставен да се развива сам по себе си. Благодаря за коментара и линка!
Аз лично смятам, че насилствената намеса в езика е вредна- едно че наистина има нещо стряскащо в такива действия. Целта е да се обясни защо сексизма, расизма и прочее са глупав и вреден начин на мислене, а не да се установи контрол върху езика и мисълта.
Второ: когато група активисти (да речем феминисти) кажат на хората “от днес е неприлично да говориш както си говорил през целия си живот и ако отказваш да пишеш “he or she”, значи си сесксист” Това отчуждава хората, които иначе биха подкрепили някаква кауза. Едно от нещата, които ме шокираха когато пристигнах на тоя континент, беше че по време на ориентацията в университета изкарахме пълна програма дискусии на тема “не бъдете расисти, сексисти, хомофоби” и всяко едно от тези събития започваше с твърдата убеденост на водещия, че а приори публиката е съставена точно от расисти, сексисти и хомофоби, които трябва да бъдат образновани. С други думи: към публиката е добре да се подхожда с уважение, а намесата в граматиката ми се струва неуважителна :)
Трето: Въпреки първото,струва ми се, че това все пак е като да търсиш под вола теле (което е сексистки израз, намекващ, че мъжете не могат да се грижат за деца :) ).
[...] 6, 2008 от Morwen Всъщност темата запона в ето това ентри на [...]
Посоченият от razmisli link показва с няколко прости примера защо е нелепо да твърдим, че мъжката форма е безполова.
Като човек, който се занимава с писане в списания, не виждам какъв е проблемът да се въведе безполова дума, различна от he и she, която да се използва именно при безполови фрази. Хората могат да я използват, ако искат и дори така ще им е много по-удобно - самото удобство ще я наложи.
Отделно е, че във много езици псувните имат мъжки дизайн.
Насилствено? Какво му е насилието на промяната в случая?
Нека да кажем, че е под натиск, ами той езикът по принцип се променя под някакъв социален натиск. Примери много и мога да изреждам с часове. А и да се покаже, че езикът и мисленето могат да бъде сексистки или расистки, това не е ли контрол върху тях?
Граматиката не е ценност сама по себе си, която да се уважава, тя си е инструмент. Но цитатът, който даваш от феминистките нали е хипербола. По принцип не виждам нещо лошо в това ако някой, ако се чувства засегнат от употребата на една дума по отношение на неговата принадлежност към една група, да си го каже. Така дадени думи, макар и технически, в един момент се оказват натоварени с толкова много отрицателна конотация, че започват да се отбягват като обидни. Насилие върху езика ли е ако един евреин настоява да не му викат “рязан”? При положение, че наистина е рязан?
Тук отговарям на другата тема, която повдигаш в последния коментар. Съжалявам, ако водещият ориентацията е звучал поучително, но сигурно проблемът е бил в подхода и тона, не в намеренията. Всъщност няма защо да се извинявам заради него. Действително като пристигнеш в една нова страна е нормално да се сблъскаш с разлики в манталитета, очакванията и комуникацията и защо да не бъдат предупредени новопристигналите да не правят сами излишни грешки. Виждала съм хора, допускащи огромни социални гафове от непознаване на порядките. Любопитни случки:
1) Жената на един Фулбрайт от Румъния, платинено изрусена, ситуацията е на парти организирано за добре дошли на мъж и нея. Колегите я питат как са се настанили, а тя обяснява, “Ох, имахме проблеми с училището на детето, като отидохме да го запишем се оказа, че в него има много негри (”niggers”). Трябваше да го запишем в частно.” Залата онемява.
2) Един приятел от Ориента, новодошъл постдок по медицина, подарява на шефката си парфюм за Нова Година. И после недоволства защо тя му намеква, че е сексист.
@Razmisli: Разбира се, че няма нужда да се извиняваш вместо водещия на моята ориентация — почти съм сигурен че не сте свързани по никакъв начин :) Университетът просто беше направил грешката да сложи в тая роля човек, който не е наясно, че светът не се изчерпва с Американския континент и въпросният човек беше преиграл ролята на социалните гафове, които ти така добре илюстрираш с двете случки (хем забавни, хем опасни и за румънката и за ориенталеца). Намеренията на човека бяха най-добри- подходът му беше глупав.
Мисля си: има разлика между думи, които стават неприлични и бъркането в граматиката. Очевидно вече е абсолютно неприемливо да казваш “чифут”, “педераст”, “рязан” и- в Америка “nigger”. Как обаче това се простира върху, както го наричаш, инструмента граматика - не ми е съвсем ясно. Ти вероятно знаеш за лексиката и граматиката много повече от мен, можеш да кажеш, но според мен има фундаментална разлика между това да направиш една дума табу и това да направиш една граматическа конструкция табу- последното е много по-трудно и някак по-интрузивно. Неприлични думи е имало винаги (наскоро даже научих, че в миналото “пич” се е смятала за много мръсна дума- явно нещата се движат и в двете посоки), но неприличната граматика е съвсем нова идея, която въпреки че, както вече отбелязах смятам, че не съм по абсолютно никакъв начин сексист ми оставя горчив вкус в устата.
Радвам се, че се получава дискусия по въпроса :)
Там е работата, че при лексиката е много по-лесно да се напипа камъчето в джоба, докато при граматиката е по-трудно. Но да кажем, че метафорично граматиката е инструмент - да кажем, като форцепса. Който е измислен добронамерено да служи за нещо полезно, но може да деформира и тогава се изоставя ;)
Граматичната мъжка форма употребена в неутрален обобщаващ смисъл не е обидна. Аз например не бих воювала настървено за нея. Но разбирам недоволството и философията зад него. Проблемът с нея е, че преповтаря стереотипа, че мъжкото е универсалното, нормалното, докато женското е изключението, това, което трябва допълнително да се уточнява (също като статиите за престъпници-нормален случай и престъпници-цигани). Разбира се, жените знаят много добре, че и те се включват в бройката, но въпросът е, че стереотипът се затвърждава подсъзнателно с влияние върху всички други случаи, за които това има значение.
(Случките със социалните гафове може да не са много, но когато се случат може да се окажат фатални за пострадавшия. Примерно постдокът не беше застрелян от шефката си заради парфюма, но така отношенията тръгнаха с лошо настроение, и двамата станаха подозрителни един към друг и накрая това повлия и на работата им.)
(”Пич” в някои диалекти е било със значение на “мъжки полов орган”, оттам мръснотата на думата.)
Създаването на такава “конструкция” е точно толкова лесно, колкото на учтивата употреба на “вие”.
Би ме улеснявало изключително много при писане на неща, адресирани до неопределен читател, каквито постоянно пиша.
Виж това, мисля, че има отношение към дискусията.
http://itre.cis.upenn.edu/~myl/languagelog/archives/005423.html
Аз вече казвах на няколко други места…но и тук да повторя, че тази дискусия е едно от най-интересните неща, които съм чела напоследък.
Когато момиче се регистрира на форум за игри или рисуване, и се разбере, че е момиче, настава оживление от този изумителен факт. Следват купища опити от всички останали потребители да бъде свалена, да покаже снимка и т.н.
Когато това момиче не каже, че е момиче, т.е. полът и не е ясен на останалите - може да е мъжки, може и да е женски - на нея й се говори “универсално” (т.е. в мъжки род). Така в самия език се приема по подразбиране, че е момче до доказване на противното. Неизвестното, безполовото и универсалното е мъжко. Женското е изключение от универсалното и е предназначено за секс. Езикът поддържа това поради липсата на истински безполова дума.
Когато момиче се регистрира на форум за рисуване или игри, и се разбере, че е момиче, настава небивало оживление от това невероятно събитие. Десетки потребители тръгват да я свалят или да се опитват да я накарат да покаже снимка.
Ако обаче това момиче не издаде, че е момиче, на нея й се говори по “универсалния” начин - в мъжки род. И се приема, че тя е мъж до доказване на противното. Т.е. неизвестното, универсалното и безполовото е мъжко. Женското е изключение от нормата и е предназначено за секс. Езикът скрепява това положение на нещата просто защото в него няма истински безполова форма.
Когато момиче се регистрира на форум за рисуване или игри, и се разбере, че е момиче, настава небивало оживление от това невероятно събитие. Десетки потребители тръгват да я свалят или да се опитват да я накарат да покаже снимка.
Ако обаче това момиче не издаде, че е момиче, на нея й се говори по “универсалния” начин - в мъжки род. И се приема, че тя е мъж до доказване на противното. Т.е. неизвестното, универсалното и безполовото е мъжко. Женското е изключение от нормата и е предназначено за секс. Езикът скрепява това положение на нещата просто защото в него няма истински безполова форма.
.
@Estranged: Струва ми се, че приемаш нещата малко по-драматично отколкото в действителност са. Да кажеш,че женското масово и винаги се приема като “изключение от нормата и предназначено за секс” е доста крайно мнение. Поогледай се- може би извън форумите за рисуване и игри- и ще видиш, че въпреки че сексисмът си го има (и именно дискусии като тази ги има, за да го разберем по-добре и да се справим с него), все пак не живеем в средновековието.
Добре, ето ти няколко диалога от службата ми:
“- Ще се срещам днес с един човек.
- Човек, или… човечка?”
“Браво, ти си мъж!” -
(към художничка (жена-художник), която е нарисувала много добра картина).
Сега ще ми кажеш да гледам извън службата си, нали?