Дребни детайли от живота в София

Случи се, писано било да се случи, както казваше Боконон, да попадна за няколко дни в моя си град и то няколко от тези прекрасни дни, в които никой не работи. Времето, в което хората се качват на стария Голф и запрашват към морето, планината или родните места.

По средата на дълга почивка през пролетта София е прекрасна- населението намалява до разумния максимум от около милион души, задръстванията изчезват, по много зелените парковете за дълги разходки излизат майки с деца, баби с дядовци и стари ергени със своите кучета. В такива дни и след няколко месеца отсъствие, човек може да види града по-красив.

Минавам по Витошка и забелязвам, че улицата е по-чиста от преди. Един човек изпуска опаковка от нещо си на тротоара и точно когато съм готов да го заклеймя като непоправим простак и природомразец, той се навежда, взема я и я занася до близката кофа за разделно събиране. Разделно събиране, пич! После докато слушам музика гледам минувачите- виждам лица на хора- познати, полупознати и непознати, които ме карат малко да завиждам на тези, които могат да прекарат живота си на едно и също място. Малко неща създават толкова комфорт колкото познатите лица на непознатите. Заведенията по Витошка за пълни с хора, които седят, пият кафе, говорят. Българските момичета освен че са красиви, напоследък се обличат и с повече вкус: чалга модата полека-лека отстъпва, въпреки че леопардовите шарки сякаш все още бродят по улиците като евтини пластмасови хищници.

Езерото Ариана е пълно с вода, а около него стърчи пластмасова ограда, която да спира шума и праха от булеварда, във водата има лодки. Вярно че, наоколо някой е настроил повече кръчми от абсолютно-необходимото, но пък езерото го има, пълно е с вода, а във водата има лодки. Край него- майки с деца и бременни жени, които се виждат все по-често в града. Преди петнайсетина години хората отказваха или не можеха да си позволят да раждат, днес се забелязват дори млади семейства с по три деца. Нещо се случва.

Нещото което обаче ме трогва докрай е, че на три пъти в рамките на един час шофьори спират, за да ме оставят да пресека улицата. В същото време разбира се поне петима души се опитват да ме пометат на някоя пешеходна пътека, но ония, тримата, ги имаше. Единият даже се усмихна, човече!

И така, безумните строежи, задръстванията, лошият градски транспорт и прочее нервиращи фактори са си все още в София, но пък тук-таме се вижда по нещо свежо и зелено, което показва, че в този град се случват понякога и хубави неща- дребни и почти незабележими, но хубави.

Ако текстът ви е харесал, можете да гласувате за него тук