Дребни детайли от живота в Калифорния

Като продължение от съвсем първия пост в този блог, предлагам още няколко детайла от живота в Северна Калифорния.

Жените и математиката в цифри

Продължавам (изненадващ и себе си) джендъристичната серия постове с малко информация по темата за жените и математиката (и по-общо: жените и “мъжките” специалности) която Петя отвори.

Калифорнийската слава на Азис

В един момент от познанството си с Дж си дадох сметка, че като за американец, той проявява твърде активен интерес към ориенталските ритми. Отделно, Дж изпитва невероятно любопитство към ромския етнос: явно историите които е докопвал от разните си източноевропейски приятели

Направи си сам: пропагадна с подръчни средства

Попаднах на филм за нелегалната имиграция и въпреки че темата слабо ме интересува, го изгледах докрай заради невероятния замах с който телевизия Fox News прави пропаганда и създава ксенофобия. Темата си е вътрешно-американска, но медийните похвати на Fox със сигурност се използват и от други телевизии по други места по света, така че според мен [...]

Party! Communist Party

Един хубав ден из кампуса се появиха плакати- покана за голямо парти в Руския Дом. Купонът беше закачливо озаглавен Communist Party. Плакатите бяха издържани в стил пролетарска романтика. Освен сърпа, чука, зъбчатите колела и червеното знаме, на тях грееше и бащинският лик на другаря Сталин.

Диагноза: Чикаго

На опашката за проверка за сигурност на летище София обикновено не е шумно: пътниците или тихо говорят по двойки, или за заети да свалят колани и часовници, да вадят портфейли и да се чудят дали златните ланци ще разпищят металния детектор. Тази официална атмосфера обаче не спира някакъв доста висок женски глас зад мен от [...]

Нашият прогрес не е ваша работа

Една щастлива новина ме накара да се зарежа за малко обета си да не пиша за политика. С голяма радост научих, че президента Путин е “доволен от напредъка на България”. Сякаш този напредък има нещо общо с ръководената от него държава.

Когато токът спре, как чашите подрънкват

Сградата, в която живея леко напомня на хотел: малки апартаменти са свързани с дълъг коридор. Шум по коридора почти никога няма, човек няма и как да се запознае съседите си- това все пак е Америка, не можеш просто да тропаш по хорските врати и да викаш “здрасти”. В трите месеца преди Инцидента донякъде подозирах, [...]